Отвори си очите, сърцето и кажи какво вижда,
загърбвам всичко и продължавам с усмивка,
да вървя напред напред, без да спирам и да се обръщам,
негативи в позитиви, пак успявам да превръщам.
И прегръщам си съдбата, научих се да побеждавам,
и след всеки един пирон, болката да ме калява,
да се изправям всеки път, дори когато падам,
стиснал в ръце юмруци сега отново се изправям.
И вървя напред, назад не мисля да се връщам,
лириката ме топли, а музиката е мойта къща,
мойта крепост, моят-твоят рай, нашата история,
мечтите в реалност стават, само не спирай да се бориш.
Вървиш смело напред, пътят е винаги нагоре,
граница да е небето, а земята твоят корен,
от който черпиш сили и никога не се предаваш,
и доброто в сърцето във всеки да поставяш.
С теб нали, имаме безброй мечти,
а къде си ти, нима всичко се промени.
Ти изчезна така, беше слънце през нощта,
кажи къде си сега, без теб не вярвам в любовта..
Сега зрънцето надежда, заражда нов живот в мене,
след всеки залез идва мрак, а утре нов ден е,
в който слънцето си, луната също и всички други,
всички сме едни и същи в свят на еднакво луди,
а небето не е граница, моята е по-далече,
в мене има сила, вяра в това, че мога вече,
да се справя сам, да постигна всички цели,
с усмивката широка към безкрайните предели.
Сега аз вярвам в тебе, а ти вярваш ли в мене?
Дори и да изгубиш, утре знай нов ден е,
ти роден си победител, само трябва да си вярваш
и всеки път когато падаш да се изправяш.
Вървиш смело напред, пътят е винаги нагоре,
граница да е небето, а земята твоят корен,
от който черпиш сили и никога не се предаваш,
и доброто в сърцето във всеки да поставяш.
С теб нали, имаме безброй мечти,
а къде си ти, нима всичко се промени.
Ти изчезна така, беше слънце през нощта,
кажи къде си сега, без теб не вярвам в любовта..
