Десислава:
С камък в гърдите и сълзите в очите.
Опитвам се да дишам, но боли...
Какво ми е било, с кого ми е било, любов ли е било?
Една лъжа ли е било?
Галена:
Камъка в гърдите все по-тежък и сълзите.
Знаеш по-добре от мен какво... Какво ми е било, с кого ми е било,
любов ли е било, една лъжа ли е било?
Припев:
Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи.
Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича.
Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи.
Белязани така, че никой след това да не може да ги обича.
Галена:
Винаги когато ме погледнеш в очите, винаги се питаш какво му е било
в моето легло, в моите ръце, дълко в моето сърце.
Десислава:
С мен да се сравняваш и без мен си полудяваш.
Искаш да не мислиш за това... какво му е било в моето легло, в моите ръце,
дълбоко в моето сърце.
Припев:
Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи.
Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича.
Твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи.
Белязани така, че никой след това да не може да ги обича.
Галена:
Времето лекува, но изглежда много се страхува.
Жалко е да заличи всички спомени, спомени.
Десислава:
Нашите места, старите места скитам се сега.
Всяко нещо ми напомня... само теб, само теб! Desislava:
With stone chest and tears in her eyes.
I try to breathe, but it hurts ...
What it was, who I was, love you been?
One lie it has been?
Galena:
Stone chest increasingly heavy and tears.
You know better than me what ... What I was, who I was,
love you was, a lie you been?
Chorus:
Your eyes filled with tears, his name still evident.
That was his wife, in tears me like.
Your eyes filled with tears, his name still evident.
Marked so that no one then could not love them.
Galena:
Always when you look me in the eyes, always wondering what he was
in my bed, in my hands, dalko in my heart.
Desislava:
With me to compare without me you crazy.
You do not think about it ... what it was in my bed, in my hands,
deep in my heart.
Chorus:
Your eyes filled with tears, his name still evident.
That was his wife, in tears me like.
Your eyes filled with tears, his name still evident.
Marked so that no one then could not love them.
Galena:
Time heals, but it seems very afraid.
It is a pity to erase all memories, memories.
Desislava:
Our locations oldest places wilder now.
Everything reminds me ... only you, only you! | |
