Преобръщаш ти света ми с усмивката си пак,
не намирам път към тебе ,сърцето ми е мрак .
Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря,
луд по тебе съм от много време .
Припев :
Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак
и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти,
ума си пак изгубвам по твоята красота
във плен съм как да се спася.. не знам.
Ден и нощ без теб се лутам , кръг от самота.
Мрака пак ми е приятел свикнах с това.
Приятели сме само с теб , но нещо в мен повтаря,
луд по тебе съм от много време.
Припев[x2]:
Но в единствен миг , дъха ми сякаш спира пак
и няма миг покой ,сърцето ми гори , бавно ме убиваш ти,
ума си пак изгубвам по твоята красота
във плен съм как да се спася.. не знам
