Текст песни Венета Рангелова - Съдба

От малка помня аз как спря веднъж при нас
Човек със папагал и със късмети.
Бях палаво дете със вирнато носле,
Късметче исках аз да си изтегля.

С много страх аз пред него спрях.
Надигнах се на пръсти и си избрах съдба.
Но сама не можех да чета
И старецът ми каза: Твойта съдба е любовта, дете!

След много, много дни разбрах, че не греши,
Но всеки друг късмет същият бил е.
В един следобед тих, съвсем като във стих
Ти тръгна срещу мен без да говориш

С много страх аз пред теб се спрях
Надигнах се на пръсти и те избрах сама.
Но сега аз можех да чета

Дори в мълчанието, че любовта е за човек съдба.