Да се издигне всеки се стреми –
желае мощ, имущество и слава,
да завладее хора и земи
и почести светът да му отдава.
Това е чест, която уморява,
затуй отбягвам всякаква интрига.
Животът нека ден за ден минава.
Да нямам ядове - това ми стига
А хората си пакостят сами –
един богатство чуждо пожелава,
съседски огън по-добре гори
и до убийства стига се тогава,
а друг лъжец или ласкател става,
докато трети с подлост се издига,
а суетата пушек представлява.
Да нямам ядове - това ми стига.
Смъртта кого ли няма да сломи –
Природата пощада не познава.
С куршуми, подлости или ками
във гроба всяка страст се прекратява.
Защо е нужна пламенност такава,
когато краят всекиго достига?
Човек дори душата си продава!
Да нямам ядове - това ми стига.
Приятелю, в света е тъй: ръми,
а после грее – всичко приеми
без гняв – като безгрижна чучулига!
Не съм завистник, алчността не ми
внушава \"Чуждия имот вземи\".
Да нямам ядове - това ми стига.
