Дъхът ти топъл е до мене, в коси от ласки уморени,
умират часове броени в нощта обречена.
Да плачем с тебе не умеем, а болката от утре дебне,
и чудо е че ще живеем с любов обречена.
Припев:
Болката от утре да забравиме, любими,
вземи ме ти вземи ме, люби ме ти, люби ме.
Но утре да умираме да се родиме,
вземи ме ти вземи ме - приюти ме.
Болката от утре да забравиме, любими.
вземи ме ти вземи ме, люби ме ти, люби ме.
Но утре да умираме да се родиме,
вземи ме ти вземи ме - да те загубя нямам сили.
И нека плащаме за нощи безпаметни и наранени,
душата моли се за още и нищо, че боли.
Да плачем с тебе не умеем, а болката от утре дебне
и чудо е че ще живеем с любов обречена.