Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Преди тебе, незнаех, че умея,
за някой да живея - не за себе си.
Лягах, с тая будех се,
с оная - днес без теб съм същия.
Аз съм ад, аз съм гад с другите жени,
и вина затова имаш ти.
Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Твойто име остана като рана,
в сърцето издълбана да напомня как.
Първо с тебе и последно с тебе,
знаех аз защо съм жив.
Аз съм, вдигни ми да се чуем,
аз съм, не ми затваряй пак.
Аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
Аз съм загубенякът които чака, да се върнеш пак,
аз съм глупакът които те обича - до ужас чак!
