И пак съм там,
Като че ли за първи път.
И пак не знам,
Какво очаква ме отвъд.
Защо вървя,
Не спирам цял живот така.
Къде е целта?
Къде я има любовта?
А през нощта,
В цял свят от край до край,
Лети душа,
Чак до самия рай.
Мистичен сън,
Един за две звезди.
A любовта -
Това сме аз и ти.
Пак идва ден
И очертава дълъг път.
Това е плен,
Където ме държи градът.
Теб търся аз,
Намирам само суета.
До късен час
В тълпата виждам самота.
А през нощта,
В цял свят от край до край,
Лети душа,
Чак до самия рай.
Мистичен сън,
Един за две звезди.
A любовта -
Това сме аз и ти.
Вадим Арбузов